Как поддържаме положителна самооценка за себе си?

Поддържането на положителна самооценка води до чувство на щастие,продуктивност,творчески подем. В своето психо-социално развитие,човек е отработил няколко начина за постигане на това. Ще разгледам някои от тях,като ще се опитам да обясня,защо поведението на някои спортисти в определени ситуации е именно такова.Единият от моделите е сравняването на личността с хора,които са се представили по-зле,и същевременно свързване с тези,които са изпълнили задачата по-добре. Понякога силното напрежение от загуба може да бъде свалено,ако човек се сравнява с още по-неуспели от него хора. Например:”Иван се справи по-зле от мен!”,и в следващия момент „Отборът победи,ние победихме!”.От една страна сравняване с по-неуспял и от друга свързване с победителите.Ако,обаче значението на онова,което въши човек е много голямо,т.е. пряко свързано със самочуствието на личността,то той внимава с кого се сравнява.Когато решим да се занимаваме с някакъв спорт,ние избираме обикновено като кого ще станем,на кого ще подражаваме.Сравняваме се по възходяща линия,държим се като него,обличаме се като него,играем като него.Това ни носи положителна оценка и самочуствие на терена.Един вид се възползваме от славата на успелия и се опитваме да сме близо до него.
Друга стратегия е т.н. „съзнателно самоограничаване”.Известен е случая с шахматиста Дешапел,който след дълги години на върха на славата,чувствайки,че започва да губи,прилага следната стратегия на игра.Дешапел приема да играе,само,ако партньорът му играе пръв,или ако той самият играе с една пешка по-малко. По такъв начин може да препише загубата на неравния старт или победата,въпреки него.Терапията на спортисти разработва методики за подпомагане на склонните да следват такива стратегии.Най-често се препоръчва на хората да приписват предишните си успехи на вътрешни фактори-лични качества,упорита работа идр.
Когато човек е по принцип с високо самочуствие(неговата Аз-схема съдържа основно положителни черти),миналите неуспехи се забравят по-лесно и се избягва припомнянето на отрицателни резултати.Както е вярно,че повечето хора са мотивирани да забравят миналия си неуспех,така е вярно,че много хора са склонни да преувеличат ролята на отрицателните ситуации в миналото си.Така сработва Его-защитната стратегия,която ни убеждава,че тук и сега сме постигнали действително много,въпреки всичко,през което сме минали. Така също запазваме и повишаваме положителната самооценка. Интересна е схемата за търсене на оправдания. Най-често те се свеждат до:”Не бях аз”,”Не беше чак толкова зле”,”Да,но…:. Оправданията винаги помагат да се свали напрежението и поддържа самочуствието.Проблем е ,ако станат стил на поведение.
Всички изброени механизми имат за цел да защитят Аза и да подпомогнат неговата адаптация. В зависимост от това,дали личността е с депресивна или недепресивна склонност,работата на спортния психолог е различна.Недепресивните хора,които се поддават на илюзията за контрол над ситуацията се справят успешно с възникване на чувството за безпомощност.Докато депресивните,вероятно,защото се чувстват слаби да контролират собствения си живот,имат стимул да търсят винаги сравнения и са чувствителни към тях.Обикновено получават отрицателна обратна връзка за себе си,с което намаляват самочуствието си. С тези спортисти,психологът работи за приписване на неуспехите на външни,нестъбилни фактори,вместо на вътрешни стъбилни. Например от „Аз,очевидно съм некадърен,неспособен…”, към „Това е трудна задача,с която ще се справя”. Точната преценка на психолога с какъв тип човек работи е от голямо значение за душевното здраве и адаптацията на спортиста.

10 грешки на бъдещите победители преди „старта”. Как да ги избегнем?

Ще дам някои на пръв поглед простички правила,които ако всеки начинаещ спортист се опита да спази,ще може пълноценно да се наслади на участията си в състезанията.
1.Не си поставяйте крайна цел-да се заеме точно това място! Така се програмирате по модела „печеля-губя”.Всяко стартиране е възможност да се покаже най-добрият резултат,на който сте способни в момента.Възможно е заемането на точно това определено от вас място да не е толкова важно в осъществяване на цялостния план от задачи.По-необходимо е да се отработят различни навици и да се създават нови възможности за по-нататъшни и важни турнири.
2. Не разчитайте на шанса!Изработете увереност в себе си.Дори,ако днес сте имали късмет,не означава,че сте научили нещо.На големия старт не е достатъчен само късмета.
3. Не се „потапяйте” в предстартовата атмосфера!Тя може да бъде както позитивна,така и негативна, и влиянието и върху вас може да се окаже пагубно.По-добре си кажете,че главното днес е вашата игра,вашия старт,вашето действие.
4.Оставете личните си проблеми пред вратата на залата или пистата! Ако неможете да разделите личния живот от спорта-няма да се радвате на големи резултати.Състезанието е вашият празник.Вие твърде дълго сте се подготвяли за него и не бива неразбориите с близки и приятели да го помрачат.
5.Не се преуморявайте преди състезание!Подготовката на спортиста е както физическа,така и психическа.Малко вероятно е за последните няколко дена до старта да наваксате пропуснатото за месеци.По-добре отделете време за отделни елементи от тренировката,които ще ви създадат увереност.
6.Не се притеснявайте прекалено много за резултатите и постиженията от предстоящия старт.Така ще станете по-нервни и няма да бъдете в състояние да действате спокойно и концентрирано.Не мислете за формата,а за съдържанието.
7.Не излизайте на старта без план за действие! При подготовката преди старта не забравяйте да си повтаряте вашата схема за действие,спокойно и последователно.И не забравяйте да издишате преди началото!
8.Не се сравнявайте с другите-това е деструктивно!Побеждава този,който е по-добре подготвен,който покаже по-добри резултати днес! Представете си,че сте слънчоглед и винаги гледате към слънцето.Не ви интересува какви други цветя растат по полето.Цялата енергия идва при вас,независимо от силата или слабостта на противниците!
9.Не се притеснявайте какво мислят или ще си помослят за вас другите до,по време или след старта! Вие сте дошли да покажете това,на което сте способни и което сте научили.Помислете за всички онези хора,които не са способни на това,защото се боят дори да пробват.
10. Не мислете за това-„да не сгреша, да не загубя”. Дори не започвайте разговор със себе си с начало”НЕ”!(въпреки,че до сега изброих точно 10 Не-та). Това е голяма грешка. Вярвайте в себе си,фокусирайте се върху възможностите си и се насладете на състезанието!

Суперкачествата на спортиста-шампион

За да бъде един спортист шампион не е нужно да се задоволява с постигането само на конкретни резултати, а и да подържа стабилно и достатъчно високо ниво на подготовка.
Какви качества му помагат да постигне това?
1. Концентрация-при обикновения човек и спортист концентрацията е динамична.За това в спорта често се чува оправданието-„Загубих концентрация.” Спортистът,който си поставя висши цели,възпитава в себе си абсолютна концентрация.Първите крачки към това могат да бъдат водене на личен дневник,самоизолация,ограничаване на контактите. Една от целите на лагер-подготовките е и това.
2. Мотивация-шампионът цели задължително успех и в спорта,и в живота извън него.
3. Професионализъм-това е не просто професионално отношение към спорта,а умение на спортиста в продължение на много години да подържа професионален образ на живот,включващ имидж,поведение,режим,хранене,и т.н. Човек не се ражда професионалист,той се възпитава като такъв.
4. „Затваряне” или „замаскиране”-какво имам предвид? Спортист,който е известен и прочут сред хиляди хора е нужно,във връзка със защита на собствената си сигурност да отработи свой изкуствен външен образ.Това ще го предпази от нежелана конкуренция,затваряне пред конкурентните екипи от треньори,лекари,психолози.Скриване на информация за себе си,за наранявания,заболявания,начин на трениране,постигнати резултати и т.н.
5. Стабилност-шампионите имат стабилна спортна дейност,те няма да паднат под определено ниво.Стабилни са в поведението си,формират характер въз основа на висок самоконтрол. Постигането на това е възможно само чрез непрекъснато обучение и работа в продължение на години.На това са способни единици спортисти.Шампионите работят с пълен капацитет,дори когато не им предстои голямо състезание.Това умение да бъде постоянно мотивиран за ежедневна работа формира стабилност у спортиста.
Изключителният баскетболист Дражен Петрович,след победа на отбора му в Купата на Европа,бил попитан от журналист „Какво ще правиш утре?” Отговорът бил:”Това,което правя след всяка игра-8км. крос и 500 хвърляния по ринга.”
Това отличава шампиона от обикновения човек и спортист.

Мислена тренировка на спортиста

Мислената тренировка представлява визуални повторения на определени движения и действия, които спортистът е извършил в миналото или ще трябва да отработи за напред. Принципно се разделя на „умствена тренировка”(мислено отиграване на определени тактически действия или „идеално” изпълнение на някои елементи), и „идеомоторна тренировка”(образно представяне на определени движения,влизащи в структурата на конкретни действия). Много от известните спортисти успешно използват този вид тренинг за постигане на по-добри резултати. Но какво всъщност представлява една мислена тренировка? При нея атлета успява като на вътрешен екран да проследи детайлите на своите действия или цялото движение като на филмова лента.При различните хора използването на двата метода е с различна продуктивност,всеки индивидуално преценява кой е по-резултатен за него самия.Опита да се използва човешката възможност да се извикват в съзнанието различни асоциации и представи,за постигане на по-голяма ефективност не е нещо ново. Визуалните и кинестатичните повторения на реалните движения на спортиста,особено широко се прилагат в подготовката на гимнастици,плувци,лекоатлети и др. За тях е особено важно да умеят да осъзнават и да си представят себе си и точното положение на тялото в пространството във всеки един момент.Има някои фактори,влияещи на успешната мислена тренировка и нейната практическа реализация.Първо тя може да се осъществява в състояние на активна дейност;в състояние на покой между отделните елементи по време на тренировка или в състояние на покой след тренировка,преди сън.Второ-мислените движения трябва да се възпроизвеждат в точно съответствие с реалните действия. Много спортисти често се опитват веднага след неуспешната изява да си припомнят своите тактически действия. Установено е,че тогава не могат да се визуализират всички движения в цялата им пълнота, а само последната част от тях. Възбудата от неуспешното представяне и опита да се повтори умствено ситуацията водят до поглед в края на изпълнението, а грешката е в самото начало. В случая по-голяма полза ще донесе цялостното възстановяване на ситуацията,положението на тялото,предшестващи дадена грешка, но не в състояние на възбуда,а в покой.Друга причина да не се използва ефективно този метод е фокусирането на вниманието не към тези обекти и действия,към които трябва.Това е свързано с неправилно формираната в съзнанието на спортиста селективна информация.Например,ако основните спортно-технически навици са достигнали висока степен на съвършенство,мислената тренировка може да се използва за усвояване на по-сложни тактически варианти, за намиране на индивидуални възможности за релаксация и др. Мисловната тренировка трябва да научи спортиста какво да прави в различни ситуации, на кои елементи да фокусира вниманието си, да анализира отделните елементи на движение. След многократното им повторение те ще преминат автоматично в моторната памет. Ако този вид мислени упражнения се изпълняват неправилно, съществува голяма вероятност да попречат на успешното представяне.

Природата на т.н. „звездна болест” в спорта

1
За да се разбере причината за т. н. „звездна болест” и да се дадат съвети за нейното”лечение”, е нужно да се изясни същността и кой страда от нея. Психолозите разглеждат редица признаци,които се проявяват у някои хора под влияние на успеха-високомерие,нетърпимост към критика,надменност,снизходително отношение към треньора и съотборниците,пренебрежително отношение към съперниците. Това поведение се преживява тежко от заобикалящите.Но парадоксалното е,че самият спортист преживява не по-малко драматично ситуациите.Всъщност преживяването за „звездност” и чувството за собствено несъвършенство са двете страни на медала.За да се разбере как тези две напълно полярни състояния съжителстват едновременно в един човек,трябва да се върнем във времето,когато детето още не е помислило за спорт. Този вид нарушение е било изградено в детството,когато то е било хвалено само при постигнати успехи, а при неуспехи е бивало наказвано или игнорирано. Това поведение на околните е създавало у детето усещане, че без постижение то е нищо. Друг вариант е,когато детето се оценява като най-талантливо,най-умно,най-красиво и т.н. При такъв вид родители се забелязва признание на детето,когато то се придържа към идеалния модел подаден от тях.Така у детето се създава чувството,че ако е „най”,тогава ще заслужи тяхната любов.В такива семейства родителите често сравняват децата си с други,но не в тяхна полза.Такива деца рано разбират,че за да получат вниманието и признанието на родителите,е нужно постоянно да постигат някакви успехи. В такива случаи спорта се оказва благотворна почва-могат да се постигат резултати,да се получават звания.Израствайки,това дете става изключително звисимо от външната оценка.То винаги е недоволно от себе си и от другите,често ще го чуете да критикува,не е научено да приема и разбира собствените си особености.Родителите му са го научили на безкрайно и безмислено сравняване на себе си с другите.И понеже критериите са високи-сравнението обикновено не е в негова полза.Това неизбежно заражда скрит конфликт в детето-от една страна му се иска да се усеща като уникално и неповторимо,от друга страна е едно то всички останали”не толкова добри и успели”.По такъв начин т.н.”звездна болест” се явява защитна реакция на порасналия човек,когато той сам се е научил вече да се оценява през призмата на достижението.Това е твърде несполучлив опит да се прикрие соственото несъвършенство с единственио известен ия му механизъм за получване на любов и признание.Дълбоко в себе си човек не счита собствените си постижения за особено значими,но много му се иска другите да ги приемат за такива.В период на признание този човек наистина се усеща велик,но за кратко.
Бих дала няколко съвета на родителите,чиито деца започват сега своята спортна кариера: Не се страхувайте да хвалите децата си,но адекватно и уместно.Не превъзнасяйте детето,ако успехът му е незаслужен.И най-важното: хвалете детето не за постиженията му,а за това,че то е такова,каквото е, с всичките си особености.Не наказвайте детето за провалите му.Опитайте се да анализирате заедно причините и възможностите за избягване на същата ситуация.Детето трябва да рзабере,че е обичано и ценено от родителите си,независимо от успехите и провалите си.

Програма за провеждане на тренинг-обучения по психология за тенисисти

Ново Bitmap изображение 222

Център за психично и социално израстване – Варна организира и провежда еднодневни ежемесечни семинари с поетапно отработване на следните теми:
Първи семинар:
-Индивидуални оценка на психическото състояние и подготовка на тенисиста -Набелязване на проблемите и планиране на насоки за решаването им -Практически упражнения.
Втори семинар:
-Индивидуална проверка и консултация по поставените задачи, постигнати успехи и проблеми при отработване на практическите упражнения. -Опредеяне на цели – целеполагане и постигане на целите.
-Практически упражнения
Трети семинар:
-Проверка на постигнатите резултати.
-Оценка на нивото на възбудимост.
-Практически упражнения за повишаване или намаляване на възбудимостта преди,по време и след мач
-Проверка на увереността в собствените сили
-Практически упражнения за повишаване нивото на увереност и самочувствие на корта
Обръщаме внимание на всички,проявяващи интерес,че броят на местата в групата е ограничен с цел запазване качеството на работата и нуждата от отделяне на достатъчно време за всеки състезател
Програмата е разработена до края на 2014г. Допълнително ще бъде сведена информация за продължаването на програмата през 2015г

семинар-обучение на тенисисти

По желание на Българската федерация по тенис на корт,на 2 и 3 октомври 2014 г в курорта Албена, “Център за психично и социално израстване”- Варна проведе семинар-обучение, свързан с решаване на проблемите и отстраняване на пропуски в психологическата подготовка на състезателите от проекто-националния отбор по тенис на корт 10-14 г.
Практическите задачи предизвикаха голям интерес в спортистите и ги мотивираха за нови,по-високи постижения.
Пожелаваме и очакваме нови успехи на всички състезатели!!!!

 

IMG_20141002_140324