По време на моята работа доста често ми се налага да коментираме трите състояния, през които преминава нашата психика в 24 часовия цикъл на живот. Терминът “его-състояние” се използва, за да обозначи определени “състояния на ума и свързаните с тях модели на поведение”. Всеки индивид обединява в личностната си структура и трите его-състояния, които проявяват себе си чрез различен набор от поведенчески модели. Много често те са несъгласувани помежду си.Тези его-състояния са Родител, Възрастен и Дете.
Его-състояние на Родител. Его-състоянието на родител е свързано с онова, което сме възприели от родителите си, и което обикновено се проявява под формата на “трябва”, “не трябва”,”как да го направя..” Поведението, което се проявява при това его-състояние, в се нарича “Родителско поведение”, показвайки, че индивидът е в състояние на ума, което са имали някои от родителите му в миналото, като реагира по същия начин като тях, например, чрез същите жестове, мимики и т. н. Родителското влияние не е абстракция, а е следствие на директни, действителни интеракции с родителите. В ТА се разглеждат два типа Родител според влиянието, което упражнява върху децата-критичен и подкрепящ. Критичен е родителят, опитващ се да моделира детето, като използва често забрани. Подкрепящ е родителят, чието поведение включва освен забрани, но и разрешение, окуражаване и обгрижване. “Родителят” действа ка
то истински родител на деца. Той функционира, като извършва много неща автоматично. Много често в стресова ситуация, прибягваме до записа на “Родителя”. В този запис се съхранява и информация от друг, приет за нас авторитет в живота ни.
Его-състояние на Възрастния. Его-състоянието на Възрастния съответства до голяма степен на его-то в психодинамичната теория. То е ориентирано към преработка на данни, получаването на информация от света и оценка на вероятностите. В ТА се счита, че това его-състояние е необходимо за оцеляването в света. То е посредник между его-състоянието на Родителя и его-състоянието на Детето. “Възрастният” не е емоционален, а е насочен към вземане на решения и разрешаване на проблеми. Това състояние на нашата психика се заражда на около 8-9 месечна възраст при детето, когато то подлага на преоценка показаното/казано/ от Родителя. Може би ви се е случвало да видите едно малко дете, което с пръстче бърка в саксията с цветя. Мама забранява, но то я гледа и отново с ръчичка бърка в пръстта. Това не е инат, проявен от детето. В този момент то изгражда своя Възрастен.
Его-състояние на Детето. Във всеки възрастен има дете. “Остатъците” от детството в по-късния живот се проявяват като его-състояние на Детето. “Детето” се намира под влиянието на забрана и потискане на Родителя. Поведението на “Детето” не е незряло и инфантилно, подобно на детското. “Детето” може да съществува в следните разновидности, а именно като: “Естествено дете”, което е свободно и спонтанно в поведението си; “Адаптирано дете”, което е променено под влиянието на обкръжението и родителите; “Бунтовно дете”, което се съпротивлява на родителския контрол; “Малък професор”, който е интуитивен и креативен в поведението си. Детето е емоция/положителна и отрицателна/, Детето е любознателност, жизнерадост, искам нещата тук, сега и веднага.
Нашият живот е белязан от непрестанното преминаване от едно в друго психично състояние. Няма добро или лошо Его-състояние. Ние се нуждаем от всяко едно, за да имаме пълноценна и добре адаптирана личност.
