Защо има нужда от спортен психолог?
През последните години спортисти и треньори започнаха да осъзнават, че само физически качества не са достатъчни за постигане на определени спортни резултати. Психологическото обучение трябва да е неразделна част от обучението на спортиста. Това е подготовката на неговия ум, както се подготвя и тялото му. За всичко, което мисли умът тялото има определена реакция. Един прост пример: сънували сме лош сън (това е дейност на ума). Събуждаме се със сърцебиене, изпотяване, вълнение, чувство на страх и безпокойство (реакция на тялото), макар да е било само сън.
Допреди 10-15 години се считаше, че спортният психолог е нужен, когато спортистът има определени проблеми. Това, макар и бавно вече се променя. Осъзнава се, че умствената и физическа подготовка трябва да вървят заедно, защото и треньори и спортисти признават, че постиженията в спорта са 90% в ума. Доскоро, а все още е и широко разпространено, ролята от психолог да се приема от треньора. Да, той наистина познава много добре физическите и психични възможности на своите спортисти. Но какво се случва в действителност? Като в едно добро домакинство, което разполага с домашна аптека – при нужда се взема аналгин, аспирин, левкопласт, превръзка и т.н. Когато нещата излязат извън контрол се консултират с лекар. Ситуацията със спортният психолог е същата. Когато проблемът назрее и се задълбочи се сещаме, че има хора, които могат да помогнат. А защо това да не стане от самото начало? Личността на спортиста може да се изгражда и осъвършенства успоредно с физическата подготовка. Тогава нещата се получават по-лесно, проблемите са хванати в зародиш и има достатъчно време да се отработят, за да се постигнат трайни резултати.
Въпреки всичко, казано дотук, ако все пак това не се случи, има ситуации, в които е наложително включването на психолог. Ето някои от тях: след всяка по-тежка травма, при липса на мотивация, страх (от всякакво естество), чувство на скръб, изолация, раздразнителност, проява на агресия, апатия, чести емоционални изблици, нарушения на съня, нервно-вегетативни разтройства, психо-соматични оплаквания, чувство на неудовлетвореност, проблеми с концентрацията и др.
Спортният психолог може да бъде безкрайно полезен с кризисна интервенция, стратегии за намаляване на стреса, обучение в комуникативни техники, идентификация на „прегаряне”, контрол на болката, повишаване на мотивацията, контрол на вниманието, визуализация, целеполагане и т.н.
Намесата и работата на спортния психолог в различните цикли на спортния процес е различна. Както е различна и когато се занимава с детско-юношески спорт, елитен спорт, работа с треньори, работа със съдии. Има широко поле за изява при мотивация на децата за масово спортуване, изграждащо самочувствие, добра визия, психично и физично здраве, социални умения.
