Категория: Други

По време на моята работа доста често ми се налага да коментираме трите състояния, през които преминава нашата психика в 24 часовия цикъл на живот. Терминът “его-състояние” се използва, за да обозначи определени “състояния на ума и свързаните с тях модели на поведение”. Всеки индивид обединява в личностната си структура и трите его-състояния, които проявяват себе си чрез различен набор от поведенчески модели. Много често те са несъгласувани помежду си.Тези его-състояния са Родител, Възрастен и Дете.

 Его-състояние на Родител. Его-състоянието на родител е свързано с онова, което сме възприели от родителите си, и което обикновено се проявява под формата на “трябва”, “не трябва”,”как да го направя..”  Поведението, което се проявява при това его-състояние, в  се нарича “Родителско поведение”, показвайки, че индивидът е в състояние на ума, което са имали някои от родителите му в миналото, като реагира по същия начин като тях, например, чрез същите жестове, мимики и т. н.  Родителското влияние не е абстракция, а е следствие на директни, действителни интеракции с родителите. В ТА се разглеждат два типа Родител според влиянието, което упражнява върху децата-критичен и подкрепящ. Критичен е родителят, опитващ се да моделира детето, като използва често забрани. Подкрепящ е родителят, чието поведение включва освен забрани, но и разрешение, окуражаване и обгрижване. “Родителят” действа ка

то истински родител на деца. Той функционира, като извършва много неща автоматично. Много често в стресова ситуация, прибягваме до записа на “Родителя”. В този запис се съхранява и информация от друг, приет за нас авторитет в живота ни.
Его-състояние на Възрастния. Его-състоянието на Възрастния съответства до голяма степен на его-то в психодинамичната теория. То е ориентирано към преработка на данни, получаването на информация от света и оценка на вероятностите. В ТА се счита, че това его-състояние е необходимо за оцеляването в света. То е посредник между его-състоянието на Родителя и его-състоянието на Детето. “Възрастният” не е емоционален, а е насочен към вземане на решения и разрешаване на проблеми. Това състояние на нашата психика се заражда на около 8-9 месечна възраст при детето, когато то подлага на преоценка показаното/казано/ от Родителя. Може би ви се е случвало да видите едно малко дете, което с пръстче бърка в саксията с цветя. Мама забранява, но то я гледа и отново с ръчичка бърка в пръстта. Това не е инат, проявен от детето. В този момент то изгражда своя Възрастен.
 Его-състояние на Детето. Във всеки възрастен има дете. “Остатъците” от детството в по-късния живот се проявяват като его-състояние на Детето. “Детето” се намира под влиянието на забрана и потискане на Родителя. Поведението на “Детето” не е незряло и инфантилно, подобно на детското. “Детето” може да съществува в следните разновидности, а именно като: “Естествено дете”, което е свободно и спонтанно в поведението си; “Адаптирано дете”, което е променено под влиянието на обкръжението и родителите; “Бунтовно дете”, което се съпротивлява на родителския контрол; “Малък професор”, който е интуитивен и креативен в поведението си. Детето е емоция/положителна и отрицателна/, Детето е любознателност, жизнерадост, искам нещата тук, сега и веднага.
Нашият живот е белязан от непрестанното преминаване от едно в друго психично състояние. Няма добро или лошо Его-състояние. Ние се нуждаем от всяко едно, за да имаме пълноценна и добре адаптирана личност.

Всеки от нас има своите страхове и къде скрити или не толкова,те се опитват да управляват ежедневието ни.Всъщност,ако се замислим ще видим,че ни е страх за имиджа и пред самите нас и света.А ако още се задълбочим, под този връх на айсберга стои страха,че няма да сме или не сме достатъчно обичани.
Когато сме в състояние на страх,ние обикновено се опитваме да се справим по три начина:
1.Борим се със страха и по този начин се фокусираме върху него,като му придаваме по-голямо значение…и той се чувства в този момент велик..и…расте ли расте.
2.Отричаме го-пак му отдаваме голямо значение и внимание.Колкото по-често го отричаме,толкова,по-често мислим за него и…той расте…
3.Избягваме го,т.е. избягваме всички ситуации,в които той може да се прояви.Уж го признаваме като съществуващ,но го избягваме.За известно време е ОК,но после…Колкото повече мислим за ситуациите,които трябва да избягваме,отново му отдаваме голямо значение и….той расте.
Какво всъщност можем да направим,за да се чувстваме по-спокойни?
Първо е добре да му дадем име,т.е. да формулираме точно страх от какво,а не страх ме е въобще.Изберете да се справите с този страх,който наистина влияе на нормалното ви ежедневие.Защото няма човек,който да не се страхува въобще! Сложно става,когато това ни пречи на здравето,работата,социалните контакт и т.н.
Второ: Опитай да промениш възприятието си за ситуацията,в която се страхуваш.Как става това? Сети се за твоят страх,за ситуацията,какво си мислиш в момент на страх,усети го,изживей го.А сега влез в същата ситуация и му кажи “Да,чувам те! Благодаря ти!’. Друг начин-Представи си,че си вдишал хелий,гласа ти става смешен,нали? Сега нека с този глас ти говори твоят страх….Как е ,смешно,нали?А сега обърни внимание на тялото си,как се променя,как се чувстваш ти?
Трето-промяна на състоянието.Има три варианта и първият най-лесен е чрез езика на тялото.Когато усетиш страх неусетно раменете ти се свиват,нали?.Сега,когато се страхуваш,повдигни рамене,опъни гърдите и застани в поза,в която си бил,когато си бил много уверен.
Другият начин е да смениш фокуса.Т.е. мисли си за нещо,което те прави по-уверен.Нещо,в което се чувстваш ОК.
Следващият начин е да променим езика,който използваме.Какво означава това? Ако заявиш “Искам да съм силен!”,какво в същност си казваш? ….Признаваш,че не си! Не си казвай “Страх ме е!”,а бъди по-нежен и милостив към себе си.Кажи си “Развълнуван съм!”.Звучи различно,нали?
Четвърто-Промени своя фокус на работа със страха. Т.е. прави нещата от желание,с любов,а не от страх.Намери нещо,което толкова да те мотивира,че да увеличи желанието ти стократно,защото знаеш,че ще се чувстваш много по-добре.
Следва продължение….

 

Здравейте,приятели! Създадох група,която бих искала да ви представя…
Всеки ще има възможност да задава въпроси и да получава отговори от квалифициран специалист-психолог.Участието в групата ще става след предварително одобрение от администратор. Умишлено не съм поканила участници,а само я споделям.Мисля,че за да присъстваш в такава група трябва да си готов,да имаш потребност и желание за споделяне…
Така,че-всеки желаещ е добре дошъл!!!!

“Защо? Ако не знаем накъде…”

https://www.facebook.com/groups/743569569061441/

 

ВИЗИТКА
Добринка Тотева-Горанова, е магистър по приложна психология и бакалвър по медицинa. Занимава се с индивидуално и семейно консултиране и депресивни разстройства. Тя е сред малкото психолози, които с помощта на терапията ТЕС (транскраниална електростимулация) е постигнала много бързо и трайно повлияване на зависимости от всякакво естество. Консултант в програма за работа с деца с наднормено тегло и в областта на спорта, хипнотерапевт.
– Г-жо Горанова, все повече българи посягат на живота си, имаше и самозапалвания. На какво се дължи тази негативна нагласа на сънародниците ни?
– Самоубийството е съвсем доброволен акт на отнемане на собствения живот. Всеки сам решава как да го направи. Тенденция за увеличаване на самоубийствата има не само в страната, но и във Варна. Около 50% от хората, посягащи на живота си имат психични проблеми. Във връзка с психосоциалните условия напоследък все повече хора изживяват безнадеждност и тревожност. Мнозина вече не могат да се справят с предизвикателствата на живота така, както са го правили досега. Съмнявайки се в своите умения, все по-трудно им се отдава да контролират импулсите си. Наблюдава се понижаване на долната възрастова граница на самоубийците – дори 7-годишно дете от Пловдив посегна на живота си. Най-възрастният е на 103 г. Тук вече мотивите са съвсем различни.
– А коя възрастова група е най-рискова?
– По принцип максимумът на този проблем се засича между 25 – 35 г. В този диапазон мнозина си мислят, че са неудачници и посягат на живота си. Самозапалванията пък са знакови събития за 2013 г. и доведоха до лавинообразно подражание на този начин на отнемане на живота. Хората придобиха смелост да показват недоволството си чрез подобни действия, с цел привличане на вниманието не само на управляващите, а и на голям кръг хора. Това вече не е демонстрация на личен проблем, а и опит да се въздейства на обществото. Чрез използване на най-болезнения начин за отнемане на живота, хората се опитват да алармират управляващите за условията на съществуване в нашата държава. Медиите също играят голяма роля, защото колкото по-подробно се описва едно самоубийство, толкова вероятността да се последва този пример е по-голяма. Търсенето на сензация в това отваря лавинообразен ефект.
– Можем ли обаче да „уловим” проблемните хора и да ги предпазим?
– В никакъв случай едно самоубийство не се прави на момента и без обмисляне. Този акт отнема дълго време, дава признаци. Първият симптом е депресията. Вижда се чувство на отчаяние, безнадеждност. Хората се опитват да уредят земните си дела, пишат завещание, оставят бележка. Правят дори репетиция. Често фазата се обостря от употребата на алкохол и наркотици. Хората заявяват, че не намират смисъл в живота си, изолират се от близки и приятели, страдат от безсъние. Имат рязка смяна в настроението. Самото говорене за самоубийство е достатъчен сигнал, че се опитват да го направят и така всъщност търсят помощ.
Сериозна част от тях обаче премълчават всичко, което е и най-опасно. Просто решават и предприемат фаталната стъпка. Статистиката сочи, че по-често жените правят опити за самоубийство, но пък опитите на мъжете почти винаги са успешни. Сякаш силният пол е физически готов да приеме този краен акт.
– Как да се действа, когато са налице тези признаци?
– Заговори ли се в семейството от някого за самоубийство, препоръчвам директен разговор. Направо се задава въпросът какво смята да прави. Но в никакъв случай не трябва да има опит за разубеждаване. Иначе субектът ще се затвори в себе си и ще стане по-страшно. Бъдете готови да понесете огромно количество гняв. Не го следете нон-стоп, проявявайте емпатия, вникване в чувствата. Така лесно може да се стигне до разубеждаване. Ако обаче нещата са по-сериозни, търсете „горещи” телефонни линии или директно звънете на тел. 112. В леките случаи и личният лекар може да вземе мерки, да се ангажира психолог, а семейството да окаже необходимата помощ. В кризисна ситуация непрекъснато поддържайте телефонна връзка. Контактуването с някого, на когото се има доверие помага неимоверно.
– Но все по-често във Варна на Аспарухов мост има хора, които очевидно отговарят на тези описания.
– Това вече са форсмажорните обстоятелства, които са по силата само на професионалисти. В такъв случай трябва да се слуша внимателно, докато дойде помощта. Уважавайте чувствата на човека, който се опитва да се самоубие. С психотерапия спокойно проблемът може да бъде преодолян. Терапията ТЕС (транскраниална електростимулация) генерира естествени ендорфини в мозъка, което помага да се преодолее желанието за самоубийство. Достатъчни са 10 – 12 процедури. Отлично се комбинира с друга психотерапия.
– За колко време един самоубиец може да бъде отказан от намеренията да сложи край на живота си?
– За всеки е индивидуално. Може да има повлияване след няколко сеанса, но понякога е необходимо и повече време. Няма точен срок, но пък повлияването е винаги трайно и обикновено не се стига до втори опит. Проблемите идват от социалната среда, която ни заобикаля и тя е основният дразнител за такива мисли и намерения. Липсата на перспективи води до хроничен стрес, после се появяват и самоубийствените мисли. И ако човек няма ресурси да преодолее проблемите си, се стига до най-лошото. Поколението, което в момента е между 45 – 50 г., е най-неподготвено за новите условия, в които живеем.
– А най-интересният случай във Вашата практика?
– Имах 32-годишна пациентка от София, която се възстанови. Имаше проблеми преди години след завършване на университета. Не можеше да се адаптира, нямаше работа. Успяхме да обърнем процеса при нея, вече е добре и се поздравяваме по празници. Искам да използвам вашата медия да апелирам към Министерството на здравеопазването психопомощта при самоубийците да влезе като клинична пътека в НЗОК. Защото не всеки има средства за психотерапия, а проблемът е повече от сериозен.
Борис Проданов