Блог

По време на моята работа доста често ми се налага да коментираме трите състояния, през които преминава нашата психика в 24 часовия цикъл на живот. Терминът “его-състояние” се използва, за да обозначи определени “състояния на ума и свързаните с тях модели на поведение”. Всеки индивид обединява в личностната си структура и трите его-състояния, които проявяват себе си чрез различен набор от поведенчески модели. Много често те са несъгласувани помежду си.Тези его-състояния са Родител, Възрастен и Дете.

 Его-състояние на Родител. Его-състоянието на родител е свързано с онова, което сме възприели от родителите си, и което обикновено се проявява под формата на “трябва”, “не трябва”,”как да го направя..”  Поведението, което се проявява при това его-състояние, в  се нарича “Родителско поведение”, показвайки, че индивидът е в състояние на ума, което са имали някои от родителите му в миналото, като реагира по същия начин като тях, например, чрез същите жестове, мимики и т. н.  Родителското влияние не е абстракция, а е следствие на директни, действителни интеракции с родителите. В ТА се разглеждат два типа Родител според влиянието, което упражнява върху децата-критичен и подкрепящ. Критичен е родителят, опитващ се да моделира детето, като използва често забрани. Подкрепящ е родителят, чието поведение включва освен забрани, но и разрешение, окуражаване и обгрижване. “Родителят” действа ка

то истински родител на деца. Той функционира, като извършва много неща автоматично. Много често в стресова ситуация, прибягваме до записа на “Родителя”. В този запис се съхранява и информация от друг, приет за нас авторитет в живота ни.
Его-състояние на Възрастния. Его-състоянието на Възрастния съответства до голяма степен на его-то в психодинамичната теория. То е ориентирано към преработка на данни, получаването на информация от света и оценка на вероятностите. В ТА се счита, че това его-състояние е необходимо за оцеляването в света. То е посредник между его-състоянието на Родителя и его-състоянието на Детето. “Възрастният” не е емоционален, а е насочен към вземане на решения и разрешаване на проблеми. Това състояние на нашата психика се заражда на около 8-9 месечна възраст при детето, когато то подлага на преоценка показаното/казано/ от Родителя. Може би ви се е случвало да видите едно малко дете, което с пръстче бърка в саксията с цветя. Мама забранява, но то я гледа и отново с ръчичка бърка в пръстта. Това не е инат, проявен от детето. В този момент то изгражда своя Възрастен.
 Его-състояние на Детето. Във всеки възрастен има дете. “Остатъците” от детството в по-късния живот се проявяват като его-състояние на Детето. “Детето” се намира под влиянието на забрана и потискане на Родителя. Поведението на “Детето” не е незряло и инфантилно, подобно на детското. “Детето” може да съществува в следните разновидности, а именно като: “Естествено дете”, което е свободно и спонтанно в поведението си; “Адаптирано дете”, което е променено под влиянието на обкръжението и родителите; “Бунтовно дете”, което се съпротивлява на родителския контрол; “Малък професор”, който е интуитивен и креативен в поведението си. Детето е емоция/положителна и отрицателна/, Детето е любознателност, жизнерадост, искам нещата тук, сега и веднага.
Нашият живот е белязан от непрестанното преминаване от едно в друго психично състояние. Няма добро или лошо Его-състояние. Ние се нуждаем от всяко едно, за да имаме пълноценна и добре адаптирана личност.

 

 

 

 

 

 

 

Наближават изпити,матури и всеки иска да покаже най-добри резултати от положения си труд .Не винаги това се получава,а шансът е само един.Напрежението,стреса,отговорността,очакванията и ограниченото време оказват негативно влияние по време на изпит. В ЦПСИ Варна е изработена уникална и единствена за България програма,по която могат да се подготвят индивидуално или групово,всички,които срещат трудности да покажат максимума от своята подготовка.
Целта на семинара е учениците да се обучат сами да познават своето емоционално състояние и да разполагат с набор от ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ за контрол на напрежението,стреса,повишаване на концентрацията и мотивацията за работа.
След приключване на обучението ще постигнете високо ниво на самоорганизация,висока и устойчива работоспособност,емоционална саморегулация,стресоустойчивост и концентрация.
Благодарение на този тренинг подготовката ще бъде по-ефективна,ще можете да покажете максимален резултат ,ще сте достатъчно мотивирани и организирани..
Обучението ще е с изключителна практическа насоченост,имайки предвит ангажираността на учениците!
За записвания тел. 0883501900

Поддържането на положителна самооценка води до чувство на щастие,продуктивност,творчески подем. В своето психо-социално развитие,човек е отработил няколко начина за постигане на това. Ще разгледам някои от тях,като ще се опитам да обясня,защо поведението на някои спортисти в определени ситуации е именно такова.Единият от моделите е сравняването на личността с хора,които са се представили по-зле,и същевременно свързване с тези,които са изпълнили задачата по-добре. Понякога силното напрежение от загуба може да бъде свалено,ако човек се сравнява с още по-неуспели от него хора. Например:”Иван се справи по-зле от мен!”,и в следващия момент „Отборът победи,ние победихме!”.От една страна сравняване с по-неуспял и от друга свързване с победителите.Ако,обаче значението на онова,което въши човек е много голямо,т.е. пряко свързано със самочуствието на личността,то той внимава с кого се сравнява.Когато решим да се занимаваме с някакъв спорт,ние избираме обикновено като кого ще станем,на кого ще подражаваме.Сравняваме се по възходяща линия,държим се като него,обличаме се като него,играем като него.Това ни носи положителна оценка и самочуствие на терена.Един вид се възползваме от славата на успелия и се опитваме да сме близо до него.
Друга стратегия е т.н. „съзнателно самоограничаване”.Известен е случая с шахматиста Дешапел,който след дълги години на върха на славата,чувствайки,че започва да губи,прилага следната стратегия на игра.Дешапел приема да играе,само,ако партньорът му играе пръв,или ако той самият играе с една пешка по-малко. По такъв начин може да препише загубата на неравния старт или победата,въпреки него.Терапията на спортисти разработва методики за подпомагане на склонните да следват такива стратегии.Най-често се препоръчва на хората да приписват предишните си успехи на вътрешни фактори-лични качества,упорита работа идр.
Когато човек е по принцип с високо самочуствие(неговата Аз-схема съдържа основно положителни черти),миналите неуспехи се забравят по-лесно и се избягва припомнянето на отрицателни резултати.Както е вярно,че повечето хора са мотивирани да забравят миналия си неуспех,така е вярно,че много хора са склонни да преувеличат ролята на отрицателните ситуации в миналото си.Така сработва Его-защитната стратегия,която ни убеждава,че тук и сега сме постигнали действително много,въпреки всичко,през което сме минали. Така също запазваме и повишаваме положителната самооценка. Интересна е схемата за търсене на оправдания. Най-често те се свеждат до:”Не бях аз”,”Не беше чак толкова зле”,”Да,но…:. Оправданията винаги помагат да се свали напрежението и поддържа самочуствието.Проблем е ,ако станат стил на поведение.
Всички изброени механизми имат за цел да защитят Аза и да подпомогнат неговата адаптация. В зависимост от това,дали личността е с депресивна или недепресивна склонност,работата на спортния психолог е различна.Недепресивните хора,които се поддават на илюзията за контрол над ситуацията се справят успешно с възникване на чувството за безпомощност.Докато депресивните,вероятно,защото се чувстват слаби да контролират собствения си живот,имат стимул да търсят винаги сравнения и са чувствителни към тях.Обикновено получават отрицателна обратна връзка за себе си,с което намаляват самочуствието си. С тези спортисти,психологът работи за приписване на неуспехите на външни,нестъбилни фактори,вместо на вътрешни стъбилни. Например от „Аз,очевидно съм некадърен,неспособен…”, към „Това е трудна задача,с която ще се справя”. Точната преценка на психолога с какъв тип човек работи е от голямо значение за душевното здраве и адаптацията на спортиста.

Ще дам някои на пръв поглед простички правила,които ако всеки начинаещ спортист се опита да спази,ще може пълноценно да се наслади на участията си в състезанията.
1.Не си поставяйте крайна цел-да се заеме точно това място! Така се програмирате по модела „печеля-губя”.Всяко стартиране е възможност да се покаже най-добрият резултат,на който сте способни в момента.Възможно е заемането на точно това определено от вас място да не е толкова важно в осъществяване на цялостния план от задачи.По-необходимо е да се отработят различни навици и да се създават нови възможности за по-нататъшни и важни турнири.
2. Не разчитайте на шанса!Изработете увереност в себе си.Дори,ако днес сте имали късмет,не означава,че сте научили нещо.На големия старт не е достатъчен само късмета.
3. Не се „потапяйте” в предстартовата атмосфера!Тя може да бъде както позитивна,така и негативна, и влиянието и върху вас може да се окаже пагубно.По-добре си кажете,че главното днес е вашата игра,вашия старт,вашето действие.
4.Оставете личните си проблеми пред вратата на залата или пистата! Ако неможете да разделите личния живот от спорта-няма да се радвате на големи резултати.Състезанието е вашият празник.Вие твърде дълго сте се подготвяли за него и не бива неразбориите с близки и приятели да го помрачат.
5.Не се преуморявайте преди състезание!Подготовката на спортиста е както физическа,така и психическа.Малко вероятно е за последните няколко дена до старта да наваксате пропуснатото за месеци.По-добре отделете време за отделни елементи от тренировката,които ще ви създадат увереност.
6.Не се притеснявайте прекалено много за резултатите и постиженията от предстоящия старт.Така ще станете по-нервни и няма да бъдете в състояние да действате спокойно и концентрирано.Не мислете за формата,а за съдържанието.
7.Не излизайте на старта без план за действие! При подготовката преди старта не забравяйте да си повтаряте вашата схема за действие,спокойно и последователно.И не забравяйте да издишате преди началото!
8.Не се сравнявайте с другите-това е деструктивно!Побеждава този,който е по-добре подготвен,който покаже по-добри резултати днес! Представете си,че сте слънчоглед и винаги гледате към слънцето.Не ви интересува какви други цветя растат по полето.Цялата енергия идва при вас,независимо от силата или слабостта на противниците!
9.Не се притеснявайте какво мислят или ще си помослят за вас другите до,по време или след старта! Вие сте дошли да покажете това,на което сте способни и което сте научили.Помислете за всички онези хора,които не са способни на това,защото се боят дори да пробват.
10. Не мислете за това-„да не сгреша, да не загубя”. Дори не започвайте разговор със себе си с начало”НЕ”!(въпреки,че до сега изброих точно 10 Не-та). Това е голяма грешка. Вярвайте в себе си,фокусирайте се върху възможностите си и се насладете на състезанието!

За да бъде един спортист шампион не е нужно да се задоволява с постигането само на конкретни резултати, а и да подържа стабилно и достатъчно високо ниво на подготовка.
Какви качества му помагат да постигне това?
1. Концентрация-при обикновения човек и спортист концентрацията е динамична.За това в спорта често се чува оправданието-„Загубих концентрация.” Спортистът,който си поставя висши цели,възпитава в себе си абсолютна концентрация.Първите крачки към това могат да бъдат водене на личен дневник,самоизолация,ограничаване на контактите. Една от целите на лагер-подготовките е и това.
2. Мотивация-шампионът цели задължително успех и в спорта,и в живота извън него.
3. Професионализъм-това е не просто професионално отношение към спорта,а умение на спортиста в продължение на много години да подържа професионален образ на живот,включващ имидж,поведение,режим,хранене,и т.н. Човек не се ражда професионалист,той се възпитава като такъв.
4. „Затваряне” или „замаскиране”-какво имам предвид? Спортист,който е известен и прочут сред хиляди хора е нужно,във връзка със защита на собствената си сигурност да отработи свой изкуствен външен образ.Това ще го предпази от нежелана конкуренция,затваряне пред конкурентните екипи от треньори,лекари,психолози.Скриване на информация за себе си,за наранявания,заболявания,начин на трениране,постигнати резултати и т.н.
5. Стабилност-шампионите имат стабилна спортна дейност,те няма да паднат под определено ниво.Стабилни са в поведението си,формират характер въз основа на висок самоконтрол. Постигането на това е възможно само чрез непрекъснато обучение и работа в продължение на години.На това са способни единици спортисти.Шампионите работят с пълен капацитет,дори когато не им предстои голямо състезание.Това умение да бъде постоянно мотивиран за ежедневна работа формира стабилност у спортиста.
Изключителният баскетболист Дражен Петрович,след победа на отбора му в Купата на Европа,бил попитан от журналист „Какво ще правиш утре?” Отговорът бил:”Това,което правя след всяка игра-8км. крос и 500 хвърляния по ринга.”
Това отличава шампиона от обикновения човек и спортист.