Поддържането на положителна самооценка води до чувство на щастие,продуктивност,творчески подем. В своето психо-социално развитие,човек е отработил няколко начина за постигане на това. Ще разгледам някои от тях,като ще се опитам да обясня,защо поведението на някои спортисти в определени ситуации е именно такова.Единият от моделите е сравняването на личността с хора,които са се представили по-зле,и същевременно свързване с тези,които са изпълнили задачата по-добре. Понякога силното напрежение от загуба може да бъде свалено,ако човек се сравнява с още по-неуспели от него хора. Например:”Иван се справи по-зле от мен!”,и в следващия момент „Отборът победи,ние победихме!”.От една страна сравняване с по-неуспял и от друга свързване с победителите.Ако,обаче значението на онова,което въши човек е много голямо,т.е. пряко свързано със самочуствието на личността,то той внимава с кого се сравнява.Когато решим да се занимаваме с някакъв спорт,ние избираме обикновено като кого ще станем,на кого ще подражаваме.Сравняваме се по възходяща линия,държим се като него,обличаме се като него,играем като него.Това ни носи положителна оценка и самочуствие на терена.Един вид се възползваме от славата на успелия и се опитваме да сме близо до него.
Друга стратегия е т.н. „съзнателно самоограничаване”.Известен е случая с шахматиста Дешапел,който след дълги години на върха на славата,чувствайки,че започва да губи,прилага следната стратегия на игра.Дешапел приема да играе,само,ако партньорът му играе пръв,или ако той самият играе с една пешка по-малко. По такъв начин може да препише загубата на неравния старт или победата,въпреки него.Терапията на спортисти разработва методики за подпомагане на склонните да следват такива стратегии.Най-често се препоръчва на хората да приписват предишните си успехи на вътрешни фактори-лични качества,упорита работа идр.
Когато човек е по принцип с високо самочуствие(неговата Аз-схема съдържа основно положителни черти),миналите неуспехи се забравят по-лесно и се избягва припомнянето на отрицателни резултати.Както е вярно,че повечето хора са мотивирани да забравят миналия си неуспех,така е вярно,че много хора са склонни да преувеличат ролята на отрицателните ситуации в миналото си.Така сработва Его-защитната стратегия,която ни убеждава,че тук и сега сме постигнали действително много,въпреки всичко,през което сме минали. Така също запазваме и повишаваме положителната самооценка. Интересна е схемата за търсене на оправдания. Най-често те се свеждат до:”Не бях аз”,”Не беше чак толкова зле”,”Да,но…:. Оправданията винаги помагат да се свали напрежението и поддържа самочуствието.Проблем е ,ако станат стил на поведение.
Всички изброени механизми имат за цел да защитят Аза и да подпомогнат неговата адаптация. В зависимост от това,дали личността е с депресивна или недепресивна склонност,работата на спортния психолог е различна.Недепресивните хора,които се поддават на илюзията за контрол над ситуацията се справят успешно с възникване на чувството за безпомощност.Докато депресивните,вероятно,защото се чувстват слаби да контролират собствения си живот,имат стимул да търсят винаги сравнения и са чувствителни към тях.Обикновено получават отрицателна обратна връзка за себе си,с което намаляват самочуствието си. С тези спортисти,психологът работи за приписване на неуспехите на външни,нестъбилни фактори,вместо на вътрешни стъбилни. Например от „Аз,очевидно съм некадърен,неспособен…”, към „Това е трудна задача,с която ще се справя”. Точната преценка на психолога с какъв тип човек работи е от голямо значение за душевното здраве и адаптацията на спортиста.
Психолог-Психотерапевт
