Продължениве от предходната ми статия за страховете и справянето ни с тях….
Първата стратегия,която ви предлагам е ДЕЙСТВИЕТО.Ако действаш страха намалява.Да си решителен,да не се отказваш,отново и отново,въпреки провала.Но ако всичко това е самоцел,без точно да знаеш защо го правиш,си обречен на провал.Нужно е да имаш двигател,цел,зради която си струва труда.Втората стратегия са НАВИЦИТЕ. Нужно е да си създадеш ритуали,които да ти гарантират,че всяка сутрин ще се чувстваш прекрасно.Помисли,какво е това,което ще те накара да си във форма.За начало избери едно действие,но го прави всяка сутрин(бягане,фитнес,медитация,душ….).Ако точно в този момент си решил-запиши го,сега…да,точно сега!
Трето, помисли КАКВО ПРАВИТШ,когато те е страх? Помисли и го промени.Затвори очи и помисли за страха,колко възможности си пропуснал,заради него,усети цената,която плащаш,какво пропускаш в бъдеще,усети болката от загубата на всичко,което губиш.След година,две…цял живот от какво ще бъдеш лишен,заради страха.Колко болка ще изпиташ,колко висока ще бъде цената на съжителството със страха.Страхът ще е там винаги…усети цената.Ако той контролира теб и живота ти,къде ще те отведе това?А сега се научи да действаш,въпреки болката,провала и временната загуба.Никога не можеш да предвидиш всичко и да се предпазиш! Просто действай!Ако ти не вземеш решение,въпреки страха-живота ще го направи вместо теб,но това ли ще е което искаш?Тогава ще трябва да се съобразиш с поставените отвън условия.Тогава вече нищо няма да зависи от теб!Приеми,че страха ти показва къде още имаш да се развиваш и да работиш. А сега си представи момента без страх,липсва от живота ти…как се чувстваш,как го преживяваш?….Сега отново усети болката,живеейки със страх,увеличи я,преживей отново! Как се чувстваш? Искаш ли да продължаваш да живееш в страх???…
А сега напиши какво е ПЪРВОТО НЕЩО,КОЕТО ЩЕ НАПРАВИШ,КАКВО И КОГА! Реши го сега и го направи! Важното е винаги първото действие! Първата крачка е решителна за преодоляване на което и да е препятствие! Така че,действай! Всичко е в твои ръце! Успех!
Ако си взел решение за сбе си,можеш да ми пишеш на лични…Похвали ми се!
СПРАВЯНЕ СЪС СТРАХОВЕТЕ 1
Всеки от нас има своите страхове и къде скрити или не толкова,те се опитват да управляват ежедневието ни.Всъщност,ако се замислим ще видим,че ни е страх за имиджа и пред самите нас и света.А ако още се задълбочим, под този връх на айсберга стои страха,че няма да сме или не сме достатъчно обичани.
Когато сме в състояние на страх,ние обикновено се опитваме да се справим по три начина:
1.Борим се със страха и по този начин се фокусираме върху него,като му придаваме по-голямо значение…и той се чувства в този момент велик..и…расте ли расте.
2.Отричаме го-пак му отдаваме голямо значение и внимание.Колкото по-често го отричаме,толкова,по-често мислим за него и…той расте…
3.Избягваме го,т.е. избягваме всички ситуации,в които той може да се прояви.Уж го признаваме като съществуващ,но го избягваме.За известно време е ОК,но после…Колкото повече мислим за ситуациите,които трябва да избягваме,отново му отдаваме голямо значение и….той расте.
Какво всъщност можем да направим,за да се чувстваме по-спокойни?
Първо е добре да му дадем име,т.е. да формулираме точно страх от какво,а не страх ме е въобще.Изберете да се справите с този страх,който наистина влияе на нормалното ви ежедневие.Защото няма човек,който да не се страхува въобще! Сложно става,когато това ни пречи на здравето,работата,социалните контакт и т.н.
Второ: Опитай да промениш възприятието си за ситуацията,в която се страхуваш.Как става това? Сети се за твоят страх,за ситуацията,какво си мислиш в момент на страх,усети го,изживей го.А сега влез в същата ситуация и му кажи “Да,чувам те! Благодаря ти!’. Друг начин-Представи си,че си вдишал хелий,гласа ти става смешен,нали? Сега нека с този глас ти говори твоят страх….Как е ,смешно,нали?А сега обърни внимание на тялото си,как се променя,как се чувстваш ти?
Трето-промяна на състоянието.Има три варианта и първият най-лесен е чрез езика на тялото.Когато усетиш страх неусетно раменете ти се свиват,нали?.Сега,когато се страхуваш,повдигни рамене,опъни гърдите и застани в поза,в която си бил,когато си бил много уверен.
Другият начин е да смениш фокуса.Т.е. мисли си за нещо,което те прави по-уверен.Нещо,в което се чувстваш ОК.
Следващият начин е да променим езика,който използваме.Какво означава това? Ако заявиш “Искам да съм силен!”,какво в същност си казваш? ….Признаваш,че не си! Не си казвай “Страх ме е!”,а бъди по-нежен и милостив към себе си.Кажи си “Развълнуван съм!”.Звучи различно,нали?
Четвърто-Промени своя фокус на работа със страха. Т.е. прави нещата от желание,с любов,а не от страх.Намери нещо,което толкова да те мотивира,че да увеличи желанието ти стократно,защото знаеш,че ще се чувстваш много по-добре.
Следва продължение….
ТЕРАПЕВТИЧНИ СЛУЧАИ
Ще ви запозная с малка част от моята терапевтична практика,с което ще мога да дам по-ясна предства,през какво сме преминали с част от моите клиенти.Всяка една сесия, с всеки един беше обогатяващо преживяване за мен,мисля и за тях.Описанието на случаите не претендира за задълбочено представяне,а по-скоро за даване на най-обща представа за ситуациите,в които са били клиентите ми.Имената са подменени по разбираеми причини.
Семейство Георги и Вяра(средна възраст)
Дойдоха при мен за семейна консултация по повод дълбок разрив в семейните отношения.Мъжът имаше стабилен бизнес,а жената от дълги години беше без работа.Финансово беше осигурена от съпруга си,но се чувстваше неудовлетворена от начина на живот,който водеше.Децата бяха порастнали достатъчно и излезли от дома.Работеха и не ангажираха майката и бащата. Жената се беше превърнала в домакиня,която се стараеше домът и семейството и да са безупречни,но не получаваше нужното и внимание от съпруга.Той от своя страна считаше,че осигурява финансово дома и дава достатъчно като внимание и обгриженост.Бяха пробвали да разрешат проблемите си,но нямаха нужния капацитет и опитност за това.
В течение на 10 сесии успяха да преоткрият отново себе си, своите чувства и отношения.Мъжът успя да разпредели времето си между служебните задължения и домашните ангажименти.Съпругата успя да си намери работа,макар и за 4 часа,което я накара да се чувства пълноценна и нужна за смейството и себе си.Успяха да продължат заедно и да преодолеят този труден период в техния съвместен живот.
Когато се касае за семейна консултация и терапия целите,които си поставяме са две:успешно продължаване напред заедно или безболезнена раздяла.В първият случай трябва да се открият всички възможни ресурси в семейството,за да остане то едно цяло.Ако това е невъзможно се тъсят начини за безболезнено преживяване на раздялата,и намиране на силни страни,с които всеки от двойката може да продължи самостоятелно пътя напред.
Винаги е възможно да се съхрани една връзка,само и единствено с желание и от двете страни,с взаимно разбиране,зачитане и уважение на чувствата на двамата партньори.
Втори случай:
Ивана 23г
Ивана дойде и с голямо притеснение сподели проблема,който я тормозеше от дълго време.За първи път се консултираше с психолог От около 6-7 години се оплакваше от неконтролируеми позиви за дефекация,без реално да има някакво заболяване на стомашно-чревния тракт.Бяха направени всички възможни консултации с лекари,предприето лечение с медикаменти,но без резултат. Този проблем се появяваше винаги,когато се налагаше да излезе от дома,да отиде на обществено място,сред много хора.Страхуваше се,че ще “изпусне контрола” над ситуацията.Часове преди излизането тя правеше всичко възможно,за да е сигурна,че е изпразнено дебелото черво-вземаше нещо очистително,спираше храненето,ходеше 10-15 пъти до тоалет,без да е реално нужно.Тази подготовка за излизане траеше 2-3 часа.Всичко това се отразяваше на самочувствието,социалните контакти и нормалните човешки дейности на моята клиентка.Това беше съпроводено с напрежение,сърцебиене,изпотяване,обща несигурност за справяне със ситуацията.Всички тези оплаквания я бяха накарали да “признае за неудобния’ проблем пред мен и да поиска помощ.
Терапевтичния план,който изградихме заедно включваше хипнотерапия,позитивно претълкуване на ситуацията,включен беше и когнитивно-поведенчески подход.В рамките на общо около 25 сесии се постигна много добър резултат.Страхът и напрежението от излизането извън дома бяха успешно преодоляни.Неконтролируемите позиви за дефекация се овладяха.Ивана повиши значително самочувствието си.Пренареди значителна част от приоритетите си,така че да бъде себеуважаваща и обичаща се жена.С високо ниво на самоосъзнатост се разделихме с Ивана.И до сега се чуваме с нея по празници и сме безкрайно щастливи,че проблемът и е вече далеч назад.За мен бе привилегия да работя с толкова начетен и борбен човек!
Винаги в терапията по-голям процент от работата се върши от клиента и той трябва да бъде готов за това.Психологът е “патерицата”,която може да” подпре”,но основният запознат с проблема и решващ го е клиента.Така че,нека всеки,който прибегне до услугите на психолг е готов за работа.Няма да е лесно,но ще си струва!
