ВИЗИТКА
Добринка Тотева-Горанова, е магистър по приложна психология и бакалвър по медицинa. Занимава се с индивидуално и семейно консултиране и депресивни разстройства. Тя е сред малкото психолози, които с помощта на терапията ТЕС (транскраниална електростимулация) е постигнала много бързо и трайно повлияване на зависимости от всякакво естество. Консултант в програма за работа с деца с наднормено тегло и в областта на спорта, хипнотерапевт.
– Г-жо Горанова, все повече българи посягат на живота си, имаше и самозапалвания. На какво се дължи тази негативна нагласа на сънародниците ни?
– Самоубийството е съвсем доброволен акт на отнемане на собствения живот. Всеки сам решава как да го направи. Тенденция за увеличаване на самоубийствата има не само в страната, но и във Варна. Около 50% от хората, посягащи на живота си имат психични проблеми. Във връзка с психосоциалните условия напоследък все повече хора изживяват безнадеждност и тревожност. Мнозина вече не могат да се справят с предизвикателствата на живота така, както са го правили досега. Съмнявайки се в своите умения, все по-трудно им се отдава да контролират импулсите си. Наблюдава се понижаване на долната възрастова граница на самоубийците – дори 7-годишно дете от Пловдив посегна на живота си. Най-възрастният е на 103 г. Тук вече мотивите са съвсем различни.
– А коя възрастова група е най-рискова?
– По принцип максимумът на този проблем се засича между 25 – 35 г. В този диапазон мнозина си мислят, че са неудачници и посягат на живота си. Самозапалванията пък са знакови събития за 2013 г. и доведоха до лавинообразно подражание на този начин на отнемане на живота. Хората придобиха смелост да показват недоволството си чрез подобни действия, с цел привличане на вниманието не само на управляващите, а и на голям кръг хора. Това вече не е демонстрация на личен проблем, а и опит да се въздейства на обществото. Чрез използване на най-болезнения начин за отнемане на живота, хората се опитват да алармират управляващите за условията на съществуване в нашата държава. Медиите също играят голяма роля, защото колкото по-подробно се описва едно самоубийство, толкова вероятността да се последва този пример е по-голяма. Търсенето на сензация в това отваря лавинообразен ефект.
– Можем ли обаче да „уловим” проблемните хора и да ги предпазим?
– В никакъв случай едно самоубийство не се прави на момента и без обмисляне. Този акт отнема дълго време, дава признаци. Първият симптом е депресията. Вижда се чувство на отчаяние, безнадеждност. Хората се опитват да уредят земните си дела, пишат завещание, оставят бележка. Правят дори репетиция. Често фазата се обостря от употребата на алкохол и наркотици. Хората заявяват, че не намират смисъл в живота си, изолират се от близки и приятели, страдат от безсъние. Имат рязка смяна в настроението. Самото говорене за самоубийство е достатъчен сигнал, че се опитват да го направят и така всъщност търсят помощ.
Сериозна част от тях обаче премълчават всичко, което е и най-опасно. Просто решават и предприемат фаталната стъпка. Статистиката сочи, че по-често жените правят опити за самоубийство, но пък опитите на мъжете почти винаги са успешни. Сякаш силният пол е физически готов да приеме този краен акт.
– Как да се действа, когато са налице тези признаци?
– Заговори ли се в семейството от някого за самоубийство, препоръчвам директен разговор. Направо се задава въпросът какво смята да прави. Но в никакъв случай не трябва да има опит за разубеждаване. Иначе субектът ще се затвори в себе си и ще стане по-страшно. Бъдете готови да понесете огромно количество гняв. Не го следете нон-стоп, проявявайте емпатия, вникване в чувствата. Така лесно може да се стигне до разубеждаване. Ако обаче нещата са по-сериозни, търсете „горещи” телефонни линии или директно звънете на тел. 112. В леките случаи и личният лекар може да вземе мерки, да се ангажира психолог, а семейството да окаже необходимата помощ. В кризисна ситуация непрекъснато поддържайте телефонна връзка. Контактуването с някого, на когото се има доверие помага неимоверно.
– Но все по-често във Варна на Аспарухов мост има хора, които очевидно отговарят на тези описания.
– Това вече са форсмажорните обстоятелства, които са по силата само на професионалисти. В такъв случай трябва да се слуша внимателно, докато дойде помощта. Уважавайте чувствата на човека, който се опитва да се самоубие. С психотерапия спокойно проблемът може да бъде преодолян. Терапията ТЕС (транскраниална електростимулация) генерира естествени ендорфини в мозъка, което помага да се преодолее желанието за самоубийство. Достатъчни са 10 – 12 процедури. Отлично се комбинира с друга психотерапия.
– За колко време един самоубиец може да бъде отказан от намеренията да сложи край на живота си?
– За всеки е индивидуално. Може да има повлияване след няколко сеанса, но понякога е необходимо и повече време. Няма точен срок, но пък повлияването е винаги трайно и обикновено не се стига до втори опит. Проблемите идват от социалната среда, която ни заобикаля и тя е основният дразнител за такива мисли и намерения. Липсата на перспективи води до хроничен стрес, после се появяват и самоубийствените мисли. И ако човек няма ресурси да преодолее проблемите си, се стига до най-лошото. Поколението, което в момента е между 45 – 50 г., е най-неподготвено за новите условия, в които живеем.
– А най-интересният случай във Вашата практика?
– Имах 32-годишна пациентка от София, която се възстанови. Имаше проблеми преди години след завършване на университета. Не можеше да се адаптира, нямаше работа. Успяхме да обърнем процеса при нея, вече е добре и се поздравяваме по празници. Искам да използвам вашата медия да апелирам към Министерството на здравеопазването психопомощта при самоубийците да влезе като клинична пътека в НЗОК. Защото не всеки има средства за психотерапия, а проблемът е повече от сериозен.
Борис Проданов
