За да се разбере причината за т. н. „звездна болест” и да се дадат съвети за нейното”лечение”, е нужно да се изясни същността и кой страда от нея. Психолозите разглеждат редица признаци,които се проявяват у някои хора под влияние на успеха-високомерие,нетърпимост към критика,надменност,снизходително отношение към треньора и съотборниците,пренебрежително отношение към съперниците. Това поведение се преживява тежко от заобикалящите.Но парадоксалното е,че самият спортист преживява не по-малко драматично ситуациите.Всъщност преживяването за „звездност” и чувството за собствено несъвършенство са двете страни на медала.За да се разбере как тези две напълно полярни състояния съжителстват едновременно в един човек,трябва да се върнем във времето,когато детето още не е помислило за спорт. Този вид нарушение е било изградено в детството,когато то е било хвалено само при постигнати успехи, а при неуспехи е бивало наказвано или игнорирано. Това поведение на околните е създавало у детето усещане, че без постижение то е нищо. Друг вариант е,когато детето се оценява като най-талантливо,най-умно,най-красиво и т.н. При такъв вид родители се забелязва признание на детето,когато то се придържа към идеалния модел подаден от тях.Така у детето се създава чувството,че ако е „най”,тогава ще заслужи тяхната любов.В такива семейства родителите често сравняват децата си с други,но не в тяхна полза.Такива деца рано разбират,че за да получат вниманието и признанието на родителите,е нужно постоянно да постигат някакви успехи. В такива случаи спорта се оказва благотворна почва-могат да се постигат резултати,да се получават звания.Израствайки,това дете става изключително звисимо от външната оценка.То винаги е недоволно от себе си и от другите,често ще го чуете да критикува,не е научено да приема и разбира собствените си особености.Родителите му са го научили на безкрайно и безмислено сравняване на себе си с другите.И понеже критериите са високи-сравнението обикновено не е в негова полза.Това неизбежно заражда скрит конфликт в детето-от една страна му се иска да се усеща като уникално и неповторимо,от друга страна е едно то всички останали”не толкова добри и успели”.По такъв начин т.н.”звездна болест” се явява защитна реакция на порасналия човек,когато той сам се е научил вече да се оценява през призмата на достижението.Това е твърде несполучлив опит да се прикрие соственото несъвършенство с единственио известен ия му механизъм за получване на любов и признание.Дълбоко в себе си човек не счита собствените си постижения за особено значими,но много му се иска другите да ги приемат за такива.В период на признание този човек наистина се усеща велик,но за кратко.
Бих дала няколко съвета на родителите,чиито деца започват сега своята спортна кариера: Не се страхувайте да хвалите децата си,но адекватно и уместно.Не превъзнасяйте детето,ако успехът му е незаслужен.И най-важното: хвалете детето не за постиженията му,а за това,че то е такова,каквото е, с всичките си особености.Не наказвайте детето за провалите му.Опитайте се да анализирате заедно причините и възможностите за избягване на същата ситуация.Детето трябва да рзабере,че е обичано и ценено от родителите си,независимо от успехите и провалите си.
Психолог-Психотерапевт
