Блог

Мислената тренировка представлява визуални повторения на определени движения и действия, които спортистът е извършил в миналото или ще трябва да отработи за напред. Принципно се разделя на „умствена тренировка”(мислено отиграване на определени тактически действия или „идеално” изпълнение на някои елементи), и „идеомоторна тренировка”(образно представяне на определени движения,влизащи в структурата на конкретни действия). Много от известните спортисти успешно използват този вид тренинг за постигане на по-добри резултати. Но какво всъщност представлява една мислена тренировка? При нея атлета успява като на вътрешен екран да проследи детайлите на своите действия или цялото движение като на филмова лента.При различните хора използването на двата метода е с различна продуктивност,всеки индивидуално преценява кой е по-резултатен за него самия.Опита да се използва човешката възможност да се извикват в съзнанието различни асоциации и представи,за постигане на по-голяма ефективност не е нещо ново. Визуалните и кинестатичните повторения на реалните движения на спортиста,особено широко се прилагат в подготовката на гимнастици,плувци,лекоатлети и др. За тях е особено важно да умеят да осъзнават и да си представят себе си и точното положение на тялото в пространството във всеки един момент.Има някои фактори,влияещи на успешната мислена тренировка и нейната практическа реализация.Първо тя може да се осъществява в състояние на активна дейност;в състояние на покой между отделните елементи по време на тренировка или в състояние на покой след тренировка,преди сън.Второ-мислените движения трябва да се възпроизвеждат в точно съответствие с реалните действия. Много спортисти често се опитват веднага след неуспешната изява да си припомнят своите тактически действия. Установено е,че тогава не могат да се визуализират всички движения в цялата им пълнота, а само последната част от тях. Възбудата от неуспешното представяне и опита да се повтори умствено ситуацията водят до поглед в края на изпълнението, а грешката е в самото начало. В случая по-голяма полза ще донесе цялостното възстановяване на ситуацията,положението на тялото,предшестващи дадена грешка, но не в състояние на възбуда,а в покой.Друга причина да не се използва ефективно този метод е фокусирането на вниманието не към тези обекти и действия,към които трябва.Това е свързано с неправилно формираната в съзнанието на спортиста селективна информация.Например,ако основните спортно-технически навици са достигнали висока степен на съвършенство,мислената тренировка може да се използва за усвояване на по-сложни тактически варианти, за намиране на индивидуални възможности за релаксация и др. Мисловната тренировка трябва да научи спортиста какво да прави в различни ситуации, на кои елементи да фокусира вниманието си, да анализира отделните елементи на движение. След многократното им повторение те ще преминат автоматично в моторната памет. Ако този вид мислени упражнения се изпълняват неправилно, съществува голяма вероятност да попречат на успешното представяне.

За да се разбере причината за т. н. „звездна болест” и да се дадат съвети за нейното”лечение”, е нужно да се изясни същността и кой страда от нея. Психолозите разглеждат редица признаци,които се проявяват у някои хора под влияние на успеха-високомерие,нетърпимост към критика,надменност,снизходително отношение към треньора и съотборниците,пренебрежително отношение към съперниците. Това поведение се преживява тежко от заобикалящите.Но парадоксалното е,че самият спортист преживява не по-малко драматично ситуациите.Всъщност преживяването за „звездност” и чувството за собствено несъвършенство са двете страни на медала.За да се разбере как тези две напълно полярни състояния съжителстват едновременно в един човек,трябва да се върнем във времето,когато детето още не е помислило за спорт. Този вид нарушение е било изградено в детството,когато то е било хвалено само при постигнати успехи, а при неуспехи е бивало наказвано или игнорирано. Това поведение на околните е създавало у детето усещане, че без постижение то е нищо. Друг вариант е,когато детето се оценява като най-талантливо,най-умно,най-красиво и т.н. При такъв вид родители се забелязва признание на детето,когато то се придържа към идеалния модел подаден от тях.Така у детето се създава чувството,че ако е „най”,тогава ще заслужи тяхната любов.В такива семейства родителите често сравняват децата си с други,но не в тяхна полза.Такива деца рано разбират,че за да получат вниманието и признанието на родителите,е нужно постоянно да постигат някакви успехи. В такива случаи спорта се оказва благотворна почва-могат да се постигат резултати,да се получават звания.Израствайки,това дете става изключително звисимо от външната оценка.То винаги е недоволно от себе си и от другите,често ще го чуете да критикува,не е научено да приема и разбира собствените си особености.Родителите му са го научили на безкрайно и безмислено сравняване на себе си с другите.И понеже критериите са високи-сравнението обикновено не е в негова полза.Това неизбежно заражда скрит конфликт в детето-от една страна му се иска да се усеща като уникално и неповторимо,от друга страна е едно то всички останали”не толкова добри и успели”.По такъв начин т.н.”звездна болест” се явява защитна реакция на порасналия човек,когато той сам се е научил вече да се оценява през призмата на достижението.Това е твърде несполучлив опит да се прикрие соственото несъвършенство с единственио известен ия му механизъм за получване на любов и признание.Дълбоко в себе си човек не счита собствените си постижения за особено значими,но много му се иска другите да ги приемат за такива.В период на признание този човек наистина се усеща велик,но за кратко.
Бих дала няколко съвета на родителите,чиито деца започват сега своята спортна кариера: Не се страхувайте да хвалите децата си,но адекватно и уместно.Не превъзнасяйте детето,ако успехът му е незаслужен.И най-важното: хвалете детето не за постиженията му,а за това,че то е такова,каквото е, с всичките си особености.Не наказвайте детето за провалите му.Опитайте се да анализирате заедно причините и възможностите за избягване на същата ситуация.Детето трябва да рзабере,че е обичано и ценено от родителите си,независимо от успехите и провалите си.

Джералд Роджърс, мотиватор и коуч, споделя своите разсъждения за успешен брак, до които стига след провала на своя. Прочетете ги. Може би ще предотвратят много проблеми във връзката ви…
Очевидно не съм експерт във връзките. Но има, което осъзнаваш след развода и което ти позволява да видиш нещата отстрани, особено онези, които трябваше да направя по друг начин.. След като изгубих жената, която обичам, както и един почти 16-годишен брак, ето съветите, които ми се иска някой да ми беше дал по-рано:
1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да я извеждате на срещи. Никога, абсолютно никога не я приемайте за даденост. Когато я помолихте да се омъжи за вас, вие й обещахте, че ще сте този, на когото принадлежи сърцето й и който ще го пази. Тя е вашето най-важно и най-безценно съкровище. Тя е избрала вас! Никога не го забравяйте и никога не бъдете мързелив в любовта си.
2. Защитавайте и собственото си сърце. Както се врекохте да бъдете пазител на нейното, така трябва да пазите и над своето, влагайки същата бдителност. Обичайте себе си и света около вас, но помнете, че в сърцето ви трябва да има едно специално място, където само вие и жена ви може да влезете. Пазете това място винаги готово да я посрещне и отказвай достъп на когото и да било другиго.
3. Влюбвайте се отново и отново, и отново. Вие непрекъснато ще се променяте. Няма да сте същите хора, които някога сключиха брак, а след пет години няма да сте човекът, който сте сега. Промяната е неизбежна. Ето защо вие трябва да се избирате един друг отново и отново, всеки ден.
4. Винаги виждайте най-доброто в нея. Фокусирайте се върху нещата, които обичате. Това, върху което се фокусирате, ще се увеличава. Ако обаче се фокусирате върху нещата, които ви дразнят, единственото, което ще виждате, ще са поводи да се дразните. Ако се фокусирате върху това, което обичате, нямате друг избор, освен да се предадете на любовта. Фокусирайте до степента, в която не виждате нищо друго, освен любов.
5. Не е ваша работа да опитвате да я промени или „подобрите”. Вашата работа е да я обичате такава, каквато е, без да очаквате от нея да се промени. И ако тя се промени, обичайте това, в което се превърне, без значение дали сте го искали, или не.
6. Поемете пълна отговорност за емоциите си. Не е задача на жена ви да ви прави щастлив. Също така, не е тя тази, която може да ви направи нещастен. Вие сте отговорен за това да откриете личното си щастие и когато успеете да го направите, това ще се отрази изключително ползотворно върху връзката ви.
7. Никога не обвинявайте жена си, ако сте й ядосан или сте разочарован от нея. Причината за гнева ви сте самият вие. Когато изпитвате подобни емоции, най-добре е да отделите време и да погледнете ситуацията задълбочено, да откриете кое е това нещо у вас, молещо да бъде излекувано. Вие бяхте привлечен от тази жена, защото тя беше човекът, който раздразваше вашите детски рани така, че да ви даде възможност да ги излекувате. Когато излекувате себе си, повече няма да се дразните и ще се чудите защо изобщо някога сте го правил.
8. Оставете я да бъде себе си. Когато е тъжна или потисната, не е ваша работа да се намесвате. Ваша работа е просто да я държите в ръцете си, да бъдете до нея, за да знае, че всичко ще е наред. Покажете й, че я чувате, че е важна за вас и че сте рамото, на което може да се облегне. Духът на жените е променлив и емоционален и като буря нейните емоции бързо ще се сменят. Ако останете спокоен, тя ще ви има доверие и ще открива душата си за вас. Не бягайте от нея, която е потисната. Останете до нея и бъдете силен, покажете й, че няма да отидете никъде. Чуйте какво наистина казва зад своите думи и емоции.
9. Бъдете забавен. Не се приемайте твърде на сериозно. Смейте се. Карайте я да се смее. Смехът прави всичко по-лесно.
10. Изпълвайте душата й всеки ден… изучете нейния любовен език и специфичните начини, чрез които тя се чувства специална и ценена. Помолете я да направи списък от 10 неща, които я карат да се чувства обичана. Запомнете този списъл и нека бъде ваш приоритет всеки ден да я карате да се чувства обичана.
11. Бъдете с нея тук и сега. Дайте й не само времето си, но и вниманието си, фокуса си, душата си. Правете, каквото е нужно, така че, когато сте с нея, да сте наистина с нея. Дръжте се с нея така, сякаш е вашият най-важен клиент. Защото наистина е.
12. Бъдете готов да приемете нейната сексуалност, да разкриете своята мъжественост така, да я покорите с нея, да я погълнете със своята сила, да прониквате в най-дълбоките кътчета на душата й. Позволете й да се разтопи в своята женственост и да знае, че може да ви се довери напълно.
13. Не бъдете идиот. Но и не се страхувайте дали в някакъв момент няма да се окажете такъв. Всеки ще прави грешки – и вие, и тя. Просто се опитайте да не правите твърде много грешки. Учете се от тях. Никой не очаква от вас да сте перфектен, просто се опитайте да не бъдете глупав.
14. Дайте й пространство. Жените са много добри в това да се раздават. Напомнете й, че й е нужно лично пространство и време, за се погрижи и за себе си. Понякога ще е необходимо да отлита от вашите клони, за да открие какво храни душата й. Но ако й дадете тази свобода, тя ще се върне при вас с нови песни, които да пее (добре, тук станах малко по-поетичен, но схващате мисълта ми, нали?). Кажете й да се грижи за себе си, особено след като се родят децата. Тя има нужда от това пространство, за да обновява и преоткрива своя център.
15. Бъдете уязвим. Не е нужно да сте винаги силен. Не се страхувайте да й разкриете страховете си, чувствата си, това, че разбирате грешките си.
16. Бъдете прозрачен. Ако искате да ви имат доверие, трябва да сте готов да споделяте всичко с нея… Особено нещата, които не искате да споделяте. Нужен е кураж да обичаш истински, и част от този кураж е да й позволиш да обикне тъмнината в теб, точно така, както обича и светлината. Хвърли маската… Ако имаш усещането, че искаш да носиш маска, докато си с нея, и да се правиш на перфектен през цялото време, никога няма да усетиш истински колко дълбока може да бъде любовта.
17. Никога не спирайте да израствате заедно. Застоялата вода носи малария, докато течащият поток е винаги свеж и студен. Атрофията е естествен процес, когато спреде да използвате мускулите си. Точно какво връзка, която не е фокусирана върху израстването. Открийте общи цели, мечти и визия за бъдещето.
18. Не се тревожете за пари. Парите са игра. Научете се да я играете двамата, като отбор, и ще печелите заедно. Никога не помага, когато играчите в един отбор се карат. Открийте начини, чрез които да задвижите силите и на двама ви, за да спечелите.
19. Прощавайте незабавно и се фокусирайте върху бъдещето си вместо върху товара от миналото. Не позволявайте на миналото да ви вържи като заложник. Да се връщате към миналите грешки, които вие или тя сте направили, е като тежка котва за вашата връзка и ще ви връща назад. Прошката е свобода. Хвърлете котвата и винаги избирайте любовта.
20. Винаги избирайте любовта. Винаги избирайте любовта. Винаги избирайте любовта. В края на краищата, това е единственият съвет, от който се нуждаете. Ако това е принципът, който ви ръководи, нищо няма да застраши щастието на брака ви. Любовта винаги ще побеждава.
Имайте предвид, че в брака не става дума само за щастието. Става дума най-вече за работата – за отдадеността да растете заедно и да инвестирате в създаването на нещо, което да ви доближи до вечността. Посвещавайки се на тази работа, ще откриете щастието!

Скъпи господа, чуете ли тези думи, изречени от жена, значи сте в беда, ако не сте наясно с правилното им тълкуване:
1. “О, прекрасно!” Жените използват тези думи най-често, за да сложат категорична точка в края на спор, а вие просто трябва да замълчите.
2. “Само пет минути!” Тази фраза може да има няколко тълкувания в зависимост от контекста на ситуацията. Когато жена я произнася, докато довършва макиажа си пред огледалото преди излизане от вкъщи, „петте минути” са равни поне на половин час. Но, ако ви отпускат само пет минути да догледате първото полувреме на мача, значи наистина са пет минути!
3. “Нищо не е станало”. А това е фраза, маркираща затишие пред буря. Това “нищо” със сигурност означава нещо, така че, бъдете нащрек. Кавгите, които започват с „нищо не е станало”, обикновено завършват с „О, прекрасно!”
4. “Добре, добре, продължавай в същия дух!” Това е провокация, а не разрешение. Така че, в никакъв случай не продължавайте!
5. Тежка, шумна въздишка. Това невербално изявление, често се възприема неправилно от мъжете. Шумната въздишка, особено демонстрирана с раздразнение, означава примерно следното: тя ви смята за пълен кретен и защо въобще си губи времето да спори с вас?!
6. “Всичко е наред!” Едно от най-опасните изявления, които само мъж може да чуе от жена. “Всичко е наред” означава, че тя обявява тайм-аут, за да обмисли кога и по какъв начин ще си платите за грешката.
7. “Благодаря!” Когато жена ви каже благодаря, не питайте „За какво?”. Просто й отговорете – “Няма за какво”. Има, разбира се, и тънък момент: ако вместо обичайното „Благодаря”, чуете „Много благодаря” с ударение на „много”, длъжни сте да доловите тънкия сарказъм в гласа й. След което, за нищо на света не казвайте „Няма за какво”. Иначе ще се стигне до „Не е важно!.
8. “Не е важно!” – изящен женски маниер да прати мъжа по дяволите.
9. “Не се притеснявай, мога и сама…” Още едно заплашително изявление, изричано най-често в момент, когато жената няколко пъти вече е помолила мъжа да свърши нещо (да изхвърли боклука, да сложа в коша за пране мръсните си чорапи, които се търкалят по пода и т.н.), и е установила, че той изобщо не се е помръднал. Малко по-късно от тази ситуация се пръква глупавия мъжки въпрос “Какво не е наред?” и женският отговор под номер 3 в този списък.

Попитайте щастливо женените какви са техните тайни и ще откриете, че отговорите им се свеждат до: общуване, уважение, благодарност, благосклонност, доверие и приятелство.
Прочетете следните 10 вдъхновяващи цитата и вижте дали вашият брак е описан от тях:
„Успехът в брака не идва, когато намерите правилния партньор, а като бъдете правилният партньор.” – Барнет Брукнър
Тайната на истинската любов е да се превърнем в любовта, която търсим. Ако искате някой да ви обича, почита и да ви оцени, значи трябва да се научите да обичате, почитате и цените първо себе си. Защо ли? Защото учим другите как да се отнасят с нас по начина, по който ние се отнасяме към себе си. Превърнете се сами в любовта на живота си и любовта на живота ви ще ви намери.
„Ако повечето ви спорове започват леко, бракът вероятно ще бъде стабилен и щастлив.” – Джон Готман
Вместо да се развикате или да нападате любимия, когато има някакво неразбирателство, започнете като му кажете какво цените в него. В разговора обсъдете само един проблем, а накрая завършете с нещо мило. Много по-вероятно е успешно да избегнете разминаванията помежду си, ако просто се съгласите да имате различни мнения, отколкото, ако се нападате с грозни думи.
„Всяка любовна история е красива, но нашата ми е любима.” – неизвестен автор
Сравняването наистина отнема радостта. Когато двойките почнат да сравняват брака или своята любовна история с тази на другите, или с холивудските сюжети, може да си помислят, че изостават. Обгрижвайте, развивайте и празнувайте своята любовна история!
„Не липсата на любов, а липсата на приятелство, създава нещастни бракове.” – Фридрих Ницше
Дръжте се за ръце. Шепнете си. Играйте. Отделяйте време един за друг. Бъдете интересни и заинтересовани. Ухажването и приятелството, които първоначално са ви събрали, не трябва да спират, след като вече сте си казали „да”. Добрите и лошите моменти в живота се преживяват по-лесно когато знаете, че ще ги посрещнете с най-добрия си приятел.
„Много бракове щяха да са по-добри, ако съпругът и съпругата осъзнаваха, че са на една и съща страна.” – Зиг Зиглър
Когато сте казали „да”, сте обединили сили, хванали сте се за ръце и сте вървели към олтара заедно като задружна двойка. Когато децата, парите, родителите, работата и домът опитат да развалят щастието ви или да ви разделят, помнете – в един отбор сте!
„Прасчо забеляза, че дори и да имаше много малко сърце, то можеше да побере голямо количество благодарност.” – Мечо Пух
По какъв начин те обичам? Нека преброя. Бъдете благодарни. Започнете всеки нов ден с благодарност. Колкото повече благодарност трупате в сърцето си, толкова по-малко негативизъм и критика ще има в него. Така ще сте по-малко заядливи и раздразнителни, когато се приберете от работа или любимият ви човек несъзнателно ви нарани чувствата.
„Щастието не е нещо, което идва наготово. То произлиза от собствените ни действия.” – Далай Лама
Щастието ви е ваша отговорност. А щастието на партньора ви си е негова отговорност. Не бъркайте – любовта на живота ви не е длъжна да ви осигурява щастие.
„Ти не прошепна в ухото, а в сърцето ми. Не целуна устните, а душата ми.” – Джуди Гарланд
Всеки ден в следващите 30 дни пробвайте 30-секундната целувка. Точно така, целунете любимия си. Целуването намалява безпокойството и спира ненужните мисли в главата. Увеличава нивата на хормона окситоцин, който успокоява много и дава усещане за мир. А и не забравяйте да се прегръщате. Прегръдките намаляват стреса и напрежението и също успокояват.
„Със съпруга си сте едно цяло, докато не повярвате на мисълта, че той трябва да изглежда по определен начин, да ви дава нещо и да бъде нещо друго от това, което е.” – Байрон Кейти
Позволете на партньора си да бъде себе си. Не си въобразявайте, че той трябва да се промени, за да отговори на очакванията ви.
„Оставете пространство във вашата обвързаност и оставете ветровете на небесата да танцуват помежду ви. Обичайте се, но не правете връзка от любовта: по-скоро я оставете да бъде плаващо море между бреговете на душите ви.” – Халил Джубран
Разграничете се от партньора. Вие сте отделен човек, а не нечия половина. Не сте липсващото парче в пъзела на нечий друг живот. Следвайте мечтите си и позволете на любимия си да направи същото. Бракът ще процъфти, щом две цялостни личности се съберат, за да се превърнат в една сила, която няма равна на себе си.
Източник: Lifehack.org

Всеки от нас има своите страхове и къде скрити или не толкова,те се опитват да управляват ежедневието ни.Всъщност,ако се замислим ще видим,че ни е страх за имиджа и пред самите нас и света.А ако още се задълбочим, под този връх на айсберга стои страха,че няма да сме или не сме достатъчно обичани.
Когато сме в състояние на страх,ние обикновено се опитваме да се справим по три начина:
1.Борим се със страха и по този начин се фокусираме върху него,като му придаваме по-голямо значение…и той се чувства в този момент велик..и…расте ли расте.
2.Отричаме го-пак му отдаваме голямо значение и внимание.Колкото по-често го отричаме,толкова,по-често мислим за него и…той расте…
3.Избягваме го,т.е. избягваме всички ситуации,в които той може да се прояви.Уж го признаваме като съществуващ,но го избягваме.За известно време е ОК,но после…Колкото повече мислим за ситуациите,които трябва да избягваме,отново му отдаваме голямо значение и….той расте.
Какво всъщност можем да направим,за да се чувстваме по-спокойни?
Първо е добре да му дадем име,т.е. да формулираме точно страх от какво,а не страх ме е въобще.Изберете да се справите с този страх,който наистина влияе на нормалното ви ежедневие.Защото няма човек,който да не се страхува въобще! Сложно става,когато това ни пречи на здравето,работата,социалните контакт и т.н.
Второ: Опитай да промениш възприятието си за ситуацията,в която се страхуваш.Как става това? Сети се за твоят страх,за ситуацията,какво си мислиш в момент на страх,усети го,изживей го.А сега влез в същата ситуация и му кажи “Да,чувам те! Благодаря ти!’. Друг начин-Представи си,че си вдишал хелий,гласа ти става смешен,нали? Сега нека с този глас ти говори твоят страх….Как е ,смешно,нали?А сега обърни внимание на тялото си,как се променя,как се чувстваш ти?
Трето-промяна на състоянието.Има три варианта и първият най-лесен е чрез езика на тялото.Когато усетиш страх неусетно раменете ти се свиват,нали?.Сега,когато се страхуваш,повдигни рамене,опъни гърдите и застани в поза,в която си бил,когато си бил много уверен.
Другият начин е да смениш фокуса.Т.е. мисли си за нещо,което те прави по-уверен.Нещо,в което се чувстваш ОК.
Следващият начин е да променим езика,който използваме.Какво означава това? Ако заявиш “Искам да съм силен!”,какво в същност си казваш? ….Признаваш,че не си! Не си казвай “Страх ме е!”,а бъди по-нежен и милостив към себе си.Кажи си “Развълнуван съм!”.Звучи различно,нали?
Четвърто-Промени своя фокус на работа със страха. Т.е. прави нещата от желание,с любов,а не от страх.Намери нещо,което толкова да те мотивира,че да увеличи желанието ти стократно,защото знаеш,че ще се чувстваш много по-добре.
Следва продължение….

Ние имаме способността да разрешим повечето проблеми в нашия живот,нужо е само да знаем как.Ако желаете да се освободите от негативизма във вашия живот,да разрешите проблемна ситуация,да се освободите от стреса и напрежението,да бъдат по-успешни служебните ви изяви или просто да релаксирате,то програмата с духовни практики,която ви предлагам е точно за вас!
Как ще постигнем това?
С методите на хипноза ще помогна на вашето съзнание да се отпусне,да престане да мисли,да остане пасивно,без да заспивате.В такъв момент подсъзнанието е много податливо на внушения.Именно то реагира на тях и благодарение на него,те ще се проявяват в живота ви.Така вие ще успеете да усъвършенствате желаната сфера от живота си.
След всяка една от срещите ще се почувствате преобразени,релаксирани,с повишена енергия,ще можете да владеете тялто и духа си.
ЗАПОВЯДАЙТЕ всяка събота от10,00 до 11,00 на вашите Духовни практики!
Заявете своето желание сега на тел. 0883501900 или на e-mail [email protected].
Водещ: Добринка Горанова-хипнотерапевт
Къде-Център за Психично и Социално Израстване Варна
бул.”Вл.Варненчик” 16 (срещу Централна Поща-Варна)
Цената е 10лв. за участие и се заплаща на място.
При желание всеки ще може да получи запис на сесията ,на флашка или диск на цена от 5лв.
Т Е М И
1.Обща релаксация и контрол на стреса-30.01.2016г.
2.Възтановяване на вътрешното равновесие-6.02.2016г.
3.Нарисувай ми любов-13.02.2016г.
4.Многото лица на любовта-20.02.2016г.
5.Запомняйте и тълкувайте сънищата си-27.02.2016г.
6.Използвайте сънищата си за разрешаване на проблеми-5.03.2016г.
7.Обичам….-12.03.2016г.
8.Успехи в работата-19.03.2016г.
9.Определяне на цели и самоконтрол-26.03.2016г
10.Творческо фантазиране-2.04.2016г
11.Твърдения за зрели хора-9.04.2016г.
12.Контролиране на безсънието-16.04.2016г.
13.Усъвършенстване на собствения ни образ-23.04.2016г.
14.Подобряване на самочувствието и паметта-30.04.2016г.
Следва продължение след празниците,за което ще бъдете своевременно уведомени.
ОЧАКВАМ ВИ!

 Ще ви запозная с малка част от моята терапевтична практика,с което ще мога да дам по-ясна предства,през какво сме преминали с част от моите клиенти.Всяка една сесия, с всеки един беше обогатяващо преживяване за мен,мисля и за тях.Описанието на случаите не претендира за задълбочено представяне,а по-скоро за даване на най-обща представа за ситуациите,в които са били клиентите ми.Имената са подменени по разбираеми причини.

Семейство Георги и Вяра(средна възраст)

 Втори случай:

Ивана 23г
Ивана дойде и с голямо притеснение сподели проблема,който я тормозеше от дълго време.За първи път се консултираше с психолог От около 6-7 години се оплакваше от неконтролируеми позиви за дефекация,без реално да има някакво заболяване на стомашно-чревния тракт.Бяха направени всички възможни консултации с лекари,предприето лечение с медикаменти,но без резултат. Този проблем се появяваше винаги,когато се налагаше да излезе от дома,да отиде на обществено място,сред много хора.Страхуваше се,че ще “изпусне контрола” над ситуацията.Часове преди излизането тя правеше всичко възможно,за да е сигурна,че е изпразнено дебелото черво-вземаше нещо очистително,спираше храненето,ходеше 10-15 пъти до тоалет,без да е реално нужно.Тази подготовка за излизане траеше 2-3 часа.Всичко това се отразяваше на самочувствието,социалните контакти и нормалните човешки дейности на моята клиентка.Това беше съпроводено с напрежение,сърцебиене,изпотяване,обща несигурност за справяне със ситуацията.Всички тези оплаквания я бяха накарали да “признае за неудобния’ проблем пред мен и да поиска помощ.
Терапевтичния план,който изградихме заедно включваше хипнотерапия,позитивно претълкуване на ситуацията,включен беше и когнитивно-поведенчески подход.В рамките на общо около 25 сесии се постигна много добър резултат.Страхът и напрежението от излизането извън дома бяха успешно преодоляни.Неконтролируемите позиви за дефекация се овладяха.Ивана повиши значително самочувствието си.Пренареди значителна част от приоритетите си,така че да бъде себеуважаваща и обичаща се жена.С високо ниво на самоосъзнатост се разделихме с Ивана.И до сега се чуваме с нея по празници и сме безкрайно щастливи,че проблемът и е вече далеч назад.За мен бе привилегия да работя с толкова начетен и борбен човек!
Винаги в терапията по-голям процент от работата се върши от клиента и той трябва да бъде готов за това.Психологът е “патерицата”,която може да” подпре”,но основният запознат с проблема и решващ го е клиента.Така че,нека всеки,който прибегне до услугите на психолг е готов за работа.Няма да е лесно,но ще си струва!